Прочетен: 2116 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2010 10:58
Анти-ГМО инициативи:
28.2.2010
Концерт за „България – свободна от ГМО”
Виж повече
3.2.2010
Кампания "Картички "Зелена България" - за Министър-председателя на Република България"
Виж повече
31.1.2010
Гражданска демонстрация под надслов "За чиста храна, за здрава земя! България - свободна от ГМО!"
Виж повече
13.1.2010
Протест срещу промяна на закона за генномодифицираните организми в България.
Виж повече
|
Какво означава генно инженерство? |
||
|
Източник: http://www.bluelink.net/gmo/ |
||
| Генното инженерство е относително нов клон на науката. В стремежа той да бъде оприличен на старите от векове индустриални методи, като тези за правене на хляб и бира, този клон на науката е често неправилно наричан „нови биотехнологии”. Генното инженерство включва вземането на гени от клетките на живи организми и променянето им по някакъв начин. Това дава възможност на учените да пренасят гени между различни видове, за да произвеждат генно изменени организми с нови характеристики. | ||
| Терминът „биотехнология” се отнася до наука, ползваща живи организми, например използването на хлебни дрожди, за да се направи вино и хляб. Този термин също се ползва и за да се опише селекцията на растения или животни за получаване на особено желан резултат. Традиционните биотехнологии са ни дали парниковите рози, с уникални цветове и крави с голям месо- и млeкодобив. Генното инженерство се ползва от учените и индустрията, като начин за преустройство и подобряване на живите организми. В земеделието то е фокусирано върху придаването на нови качества на растенията с търговска цел, като хебицидо-устойчивост, промяна хранителната стойност, устойчивост спрямо насекоми или стрес-толерантност. |  |
|
| Индустрията изисква тези подобрения, за да увеличи ефективността и продуктивността на растенията. В действителност, техният осНО!вен мотив са по-големите ПЕЧАЛби. |
||
|
|
||
 |
о Каква е ролята и поведението на тези гени в организма-донор, нито пък ако даден ген бъде внедрен в коренно различен друг вид организъм. о Биха ли се променили качествата на храни, добити по този начин? |
|
|
Все още много малко се знае за гените и за това какво те биха могли да отключат или подтиснат в зависимост от това къде са разположени в организма-реципиент (растение или животно). Открити са въпросите за т.нар. позиционални ефекти. А какво да кажем за подтискането на генните ефекти или за т.нар. генна нестабилност? |
||
|
Тенденции, факти и действащи лица в генно-инженерната индустрия |
||
|
През 90-те години агробизнесът и фармацевтичната индустрия се сляха в по-големи компании – явление, наречено „консолидация на индустрията”. Това създаде т.нар. индустрия за „живата наука“ , където тези гиганти или транснационални компании /ТНКи/ доминират търговските продажби на пестициди, семена, храни или животински продукти на световно равнище. Тяхната глобална природа се изразява във все по-малката им зависимост от родните им страни по отношение на продажби и локализация на производството. |
 |
|
| Например швейцарската „Суис – живи науки“ има 275 дъщерни подразделения и клонове в 145 страни по света. Генните модификации на семена се доминират на пазара от ТНКи, като Монсанто, Авентис, Дюпон и Астра Зенека. |
||
|
Положението в България |
||
 |
До началото на тази година в България темата "Генетично инженерство - храни и земеделие" не се дискутираше. Широката общественост нямаше никаква информация за това дали в страната се засаждат генно изменени растения и консумира ли населението генно изменени храни. През февруари 2000 г. Регионално движение " Екоюгозапад" със съдействието на | |
| ANPED извърши проучване, резултатът от което е дадената в тази страница информация. През февруари 2000 г., националната телевизия в нейната седмична програма “Бразди”, се опита да открие дискусия за ГИ фермерство, с |
 |
репортаж за отгледана Монсантова Roundup-толерантна царевица в Североизточна България /29/. В предаването е предложено интервю с фермер, отгледал в Севлиевски район такава |
| царевица, а също и с бизнесмен от Исперих, от компанията Агротайм, който предупреждава, че приемането на ГИ в земеделието може да затрудни българския експорт. Въпреки това, програмата завършва с журналистическо виждане, едновременно с предупреждение, че България няма да слуша запада, който желае да държи българското земеделие изостанало /30/. | ||
|
Поради липса на информация за фермерите, отгледали ГИ царевица, ние се срещнахме с интервюирания от Българска телевизия фермер. През 1999 г. за първи път той купува семена на Monsanto, включващи 5 пакета семена с Roundup-толерантна царевица и 30 л. с хербицид Roundup. Той закупува тези материали от местните дистрибутори на семена. Фермерът няма договор с Monsanto и е засял 30 ха с тази царевица /31/.Една трета от реколтата изкупува дистрибуторът, една трета той продава за храна на животните на други фермери и останалата част се използва за храна на животните на членовете от кооператива /31/. |
 |
|
| Предполагаме, че Монсанто притежава списък на фермерите, отглеждащи ГИ царевица. Този регистър обаче, е недостъпен /33/ за широката общественост и това е недопустимо при положение, че в ЕС и Сев. Америка, тези компании са се съгласили списъците на фермерите засаждащи ГИ растения да са изложени в Интернет. Източник: http://www.bluelink.net/gmo/ |
Мнение на учен специалист за ГМО
Депутатите не знаят какъв Закон за ГМО г...
